Преди два дни моя приятелка/позната сподели в социалните медии, че се опитва да откаже детето си от биберона и очаква майки с опит да й дадат съвет. Сърбяха ме пръстите да й напиша, че и двете ми деца сами се отказаха от залъгалките.
Единият ми син го направи още на осем месеца, а другият откара с биберон до две години и половина.
Ужас. В този момент се замислих, че перфектните майки щяха да ме сдъвчат и изплюят. Та аз съм толкова “не майка”, че няма накъде.
Родих и двете си деца със секцио, защото мразя изненадите. Не можех да си представя да ми изтекат водите – без да съм си оправила багажа за болницата.
След това кърмих събирателно и двете си деца около три седмици. Това е най-отвратителното нещо, което може да се случи на една жена.
Децата ми никога не са спали при мен и съпруга ми. Дори, когато са били болни някой от нас е отивал при тях. От първия ден у дома са били позиционирани в отделна стая с монтиран бебефон.
Не обичам да говоря на децата с умалителни думички като – акинце, пупа, биба… това е глупаво, та на мен ми викат Биба?!
В повечето случаи се представям като Баба Яга и им говоря като на големи хора. Майките в градинките ме гледат все едно съм полезно изкопаемо.
Рядко посещаваме паркове, детски площадки и клубове. Обикаляме красивите улички в центъра на София.
Не храня децата си с био храни, а ги тъпча с това, което им се яде – паста, сандвичи, шоколад, кюфтета, кроасани. Обичам да готвя, правя го почти всеки ден, но имам един натрапчив спомен, който ще ме преследва винаги. В детската градина постоянно ме караха да ям неща, които не обичам, яденетата ми се сливаха, защото лелката не ми позволяваше да стана от масата, докато не си изям и последната хапка. От тогава съм на мнение, че децата не трябва да се насилват да ядат супа със мазна застройка.
В момента съм оставила малкия ми син да гледа Пес Патрул по пижама в леглото. Когато иска ще стане, а пък аз очаквам истинските майки да ме изгорят на кладата.