Categories
Society

А дано, ама надали

Преди по-малко от месец в България обявиха извънредно положение, заради чисто новия коронавирус. Първоначално взетите мерки бяха доста леки, но никой не ги спазваше. Затова седмица по-късно “затегнаха каиша” и се оказахме затворени в домовете си за повече от месец.

Това явно ще е най-малкото “наказание”, което получихме от правителството, тъй като малките бизнеси започнаха да “окапват като зрели круши” един по един, въпреки мерките, които взимат точно тези, които стопираха живота ни.

От една страна – правилно решение. Ще останем живи, здравната ни система ще може да поеме всички заразени и онази крива, за която всички говорят ще нараства по-бавно. Резултатът от това е, че въздухът над градовете се изчисти. Друг е въпросът, че не можем да го усетим, защото си стоим по къщите.

Дали ще се научим да пазим природата, след карантината?! Не, на никой не му пука за нея. Всички ще се качим на колите си и отново цветът над София ще стане от зелен – лилав. Дали ще разберем, че не материалните неща ни правят щастливи – отново отговорът ще бъде отрицателен. Та изводът е, че ще опазим едно консуматорско общество, което ще продължи да разрушава и да мрази всичко.

Лошото е, че много хора ще обеднеят, ще изгубят работата си, децата ще закъсат по основни предмети и дамите ще са с толкова грозни нокти и израснали корени, че ще излизат само през нощта, яхнали метли.

Като изключим тези, които си стоим по апартаментите и щастливците в своите къщи с двор, има един не малък процент от населението, което смята, че е прероденият Батман. Те се разхождат неприкосновени по улиците, смятайки, че са безсмъртни. “А дано, ама надали” се пееше в една песен на Графа.