Categories
Beauty

Когато сутрин стана…

Когато прекарвам 99% от денонощието в дома ми, имам достатъчно време да обърна внимание на себе си и най-вече на кожата ми.

Пия първото си кафе за деня, задължителният фреш от портокал, като прибавям към него Витамин D и С, колаген за коса, кожа и нокти и малкото хапче за високото ми TSH.

Бърз освежаващ душ със скраб за тяло. Измивам лицето си с  Estee Lauder Perfectly Clean – освежаваща грижа, подходяща е за всякакви видове кожа и мога да я използвам всеки ден, без да пресуши и малкото вода останала в мен. Мирише прекрасно, както казва мъжа ми – “Защо мирише на пъпеш в банята?!”

Почиствам си лицето с мицеларна вода и след това нанасям Lotion P50W на Biologique Recherche. Това е най-нежният ексфолиант, който съм използвала някога. Лосионът се нанася върху добре почистена кожа и не се отмива. След това усещаш кожата си чисто нова, само етикет липсва.

Време е за тежката артилерия или “Creme de la creme”. Използвам La Mer точно от една година и съм много доволна. В първия момент, след като си дал куп пари за 300 мл, ти се струва, че си мажеш лицето с крем Бочко, но този продукт променя светогледа ти за бялата козметика. Хидратира, стимулира и подсилва кожата на лицето ти. Със сигурност не е по-джоба на всеки, но тези 300мл, стигат за една година – това са 30 лева на месец, заслужава си.

И накрая моят личен фаворит, за да убия миризмата от пържени кюфтета – Jo Malone London – Poppy and Barley.

 

Delirium Boutique – Serdica Center, fl. 2

Biologique Recherche – Amber Beauty Club, Bul Evlogi Georgiev 117

Categories
Society

Дните след Апокалипсиса

Вчера се замислих за дните след карантината. Никой не знае кога ще дойдат те, но винаги има смисъл да се надяваме и да мечтаем за тях. Те са като лятната ваканция, която винаги идваше ужасно бавно, като морето без деца, като първите Louboutine.

Със сигурност ще ми трябват поне два дни, в които да се отдам на разкрасителни процедури – като фризьор, маникюр, козметик и т.н. Все пак ще трябва да се превърна за втори път от маймуна в човек.

От дългия престой у дома, ще ми трябват (поне на мен) упражнения по общуване с възрастни хора, а не само с деца. Нямам нищо против тях, просто езикът малко се различава.

Ще отида няколко пъти на солариум, защото индианското ми име вкъщи е Бледоликата. Знам, че е вредно за кожата, но вярвайте ми – наложително е.

Още в първия момент ще си облека рокля и ще си обуя обувки на висок ток. Ще се разхождам по улиците на града и ще наблюдавам отворени магазини и пълни витрини – няма да си купувам нищо, защото няма да имам пари, но ще мога да виждам.

Ще си купя бутилка вино и с приятели ще я изпием в парка. На открито – без куче и не на метър разстояние.

Засега обаче оставам вкъщи, облечена в пухкав анцуг, с израстнал гел лак, кофти боядисана коса и “цъфтящи” краища, бяла като платно кожа, но с чаша вино в ръка.

 

Categories
Society

Колко е хубаво да имаш тераса или двор

По време на извънредното положение, в което ни е забранено хаотичното излизане от къщите и посещението на паркове и градинки заедно със семействата ни, би било страхотно да притежаваш балкон (поне 5 кв. м.) или дори двор, в който да изпиеш едно кафе.

Децата са затворени между четири страни без никакъв чист въздух, освен  пет минутното проветряване с широко отворени прозорци. Две седмици без излизане и чист въздух, енергията, която се е натрупала в нас ще избие някъде, но никой все още не знае накъде.

За първи път се замислих и завидях искренно на хората, които живеят в къща и могат да пренесат офиса си в двора, докато децата играят на открито. По-лошият вариант е голяма тераса, на която дори Генерал Мутафчийски не може да ми забрани да излезна, дори да нямам куче.

До такава степен се разви нуждата от отворено пространство в нас, че последните дни събирам чист сняг в найлонови торбички и го стоварвам по первазите на прозорците, за да могат децата да правят мини снежни човеци и да се забавляват на полуоткрито.

Нямам идея кога ще приключи това положение, било то и извънредно, но ще намеря начин да излизаме от “затвора ни”, наречен още наш дом, поне за 30 минути на ден.

 

Categories
Fashion

Second hand дрехите – тренд или боклук

През разстояние от няколко години  се появяват  малки, дизайнерски магазинчета за втора ръка дрехи. Нови, кокетни бутичета, в които можеш да намериш добра селекция от дрехи second hand.

Това е направено за хората, които не обичат да ровят в купчини с намачкани и смърдящи на дезинфектант парцали. Тези дрехи са изгладени, ароматизирани и със сигурност нямат дефект, на който можеш да се натъкнеш, чак след като си закупил даден артикул. Разбира се те са по-скъпи от тези на килограм, но можеш да разчиташ, че стават за носене – нямат петно от кетчуп и червено вино или скъсан подгъв, например.

Аз съм от хората, които предпочитат да се гмурнат в купчините със стари парцали, за да открие скъпоценния камък. Случвало ми се е да купувам страшни глупости, които никога след това не съм обличала. Успокоявало ме е това, че струват един или максимум два лева. От друга страна ако събера „находките” ми, може би, са на стойността на една чанта Chanel.

Моето е мания, другото е мода, както и необходимост. Все още обаче не мога да разбера кога се прекрачва тънката граница между това да намерим нещо модно в старите дрехи на баба и фанатизираното ровене, докато не изскочи нещо.

Така и не усетих кога се случи това с мен. В момента не мога да излезна от second hand магазин, ако не съм открила поне нещичко, нещо малко, но наистина готино…ако не успея денят ми се превръща в пълен провал. Започвам да обикалям следващ и по-следващ, докато накрая не купя нещо, което дори не е толкова готино.

Затова в момента съм на вълна точно тези малки красиви магазинчета със селектирани дрехи или сайтове за втора ръка дрехи, поради няколко причини. Първо, нещата, които ще намеря там са качествени и проверени. Второ, няма да грабя като невидяла, защото са по-скъпи от тези на килограм и трето, няма да си купя нещо просто, за да не съм „пас”.

Някои ще кажат – нали имаме вече Zara и H&M в България, където можеш да намериш всичко, особено по време на намеления – цените се доближават до тези на втора ръка дрехите. Веднага мога да ги контрирам. В магазините на големите марки я няма тръпката в търсенето и след това задоволството от откриването на нещо ценно – например риза на  Dolceand Gabbana за два лева. Единствено трябва да притежаваш онзи самоконтрол, който отдавна лично аз съм изгубила някъде по пътя. Затова от едно известно време съм си забранила да влизам в големите вериги за дрехи втора употреба – обикалям малките бутичета в центъра на града и се любувам на селекциите им. Разбира се, тайно от себе си, понякога нарушавам тази забрана. Преди две седмици “забех” страхотен плетен гащиризон с бродирани шарени цветя за 6 лева.

Винаги има смисъл.

 

Categories
Maternity

Един ден на работещата майка

7:00 часа – Денят започва със смазващия душата звук на алармата. Бързо кафе, от пакетче, защото за друго няма време.

7:10 часа – Големият (10-годишен, злояд и прекалено претенциозен) става за училище първа смяна. И досега я ненавиждам, въпреки че са минали близо 20 години от последното ми излизане от нас по тъмно с раница на гърба.

7:15 часа – Филия с течен шоколад, само това мога да го накарам да сложи в устата си сутрин рано.

7:25 часа – Лек спор, който се превръща в задълбочен, защо не може на -10 градуса да отиде облечен с футболен екип на училище. След първото за деня повишаване на глас и отваряне широко на прозореца в неговата стая, склонява да си обуе дълъг панталон.

7:30 часа – Зъби, ръце… „Защо трябва да си мия и лицето, когато изляза, то ще се нацапа веднага.” Подминавам репликата и вадя яке, шапка и ръкавици.

7:35 часа – Излиза през вратата – сърдит, с огромна раница, тъй като е натъпкал в нея бутонки, екип и калци.

7:40 часа – Бързо си допивам кафето.

7:50 часа – Будя малкия (4-годишен, все още не може да върже цяло изречение, но за сметка на това винаги иска нещо).

8:00 часа – Обличане, зъби, яке и тръгваме към детската. В този момент осъзнавам, че съм излязла по джапанки. Продължавам напред, кой пък толкова ще ме види?! Пред мен Радина Кърджилова, съседка, приятелка и децата ни са в една детска градина. Поздравявам бързо с надеждата да не забележи в какъв вид съм излезнала.

8:10 часа – У дома. Правя си второ кафе. Отварям лаптопа и отпивам от кафето, най-накрая малко спокойствие. Отговарям на няколко работни мейла, проверявам новините по света и у нас и влизам в няколко сайта, за да проверя онези маратонки, които иска големият, дали са ги намалили – не са. Разбира се, за да не остана капо, поръчвам един колан за отслабване, с тайната надежда, че като пристигне, най-накрая ще се кача на онзи велоаргометър, който взех от черния петък миналата година.

12:15 часа – Поглеждам с недоволство часовника и си обличам якето, отново излизам по джапанки, и без това целият квартал вече ме е видял. Трябва да взема малкия от детската, защото не спи следобед и учителките ме помолиха да си го прибирам, след като си изяде застроената супа.

13.00 часа – След кратка разходка се връщам вкъщи с крещящо дете, което иска безброй шоколадови яйца, а другото отново е кисело, защото госпожата му е дала не една, а две страници домашно по Четене.

13:30 до 18:00 часа – Това е времето на пластилина, домашните, бързите телефонни разговори по работа и Пес Патрул до амнезия.

18:00 часа – Приготвям вечерята, както каза мъжът ми: „Едно време повече се стараеше, поне слагаше розмарин”.

19:30 часа – Обичайните ритуали преди лягане – къпане, миене на зъби, приказка, и само още една…

20:00 часа – Пускаме „Новият Папа“ (страхотен сериал) – време за мен и съпруга ми или само за мен, ако играе Ливърпул. Хвърлям по един поглед на телевизора, докато приключвам поредната презентация, която е трябвало да изпратя миналата седмица. Как все още не са ме уволнили – само аз си знам.

21:00 часа – Така и така съм на компютъра, влизам в няколко сайта с дрехи – просто, за да прегледам дали няма нещо интересно. Затварят ми се очите и влачейки се премествам в спалнята.

Categories
Society

ЗА или ПРОТИВ карантината

С идването на месец март, в България усилено се заговори за вируса COVID-19. Два-три дни по-късно на дневен ред се появи и думата карантина, но тя беше насочена към българи, които се завръщат от Китай, Италия и Иран. На 8 март едни хора с пагони, излезнаха по телевизията и казаха, че всички сме под карантина, а не само онези от горното изречение. Седмица по-късно г-н Гешев затвори Банско, след това и София и стана доста напрегнато. Заговори се за крах на икономиката, за бедност и за фалити. Какво всъщност се случва по време на тази карантина?!

Имаме забрана да излизаме от домовете си, освен ако не отиваме да пазаруваме хранителни продукти, да купим лекарства или извършим важна дейност – като например да си платим сметките за вода, ток и парно. Те казват, че трябва да го направим, за да запазим близките ни. Появи се въпроса – Защо тогава само възрастните не са под карантина, защо власт имащите затвориха цялата държава?

Затварят я, защото ние сме недисциплинирани. Времето се затопля, хората излизат по парковете, събират се в градинките, карат колела, ролери и т.н. Ден първи – бул. Витоша е пълен с хора, парк Витоша също, улиците в центъра на града са препълнени с млади хора, деца и възрастни. На пръв поглед изглежда, че карантина няма, а всъщност….тя просто не се спазва. Хората приемат наложеното извънредно положение като платен отпуск. Лошото на този отпуск е, че много фирми, търговци, магазинчета ще фалират и след принудителната почивка може да няма къде да работим. Но пък ще сме здрави.

В този момент въпросът се изроди от “за или против карантината”, към онази изконна реплика на Хамлет “да бъдеш или да не бъдеш”. Здрав, но без работа, без пари, без възможност да нахраниш семейството си. Единственото, което ни остава е след тази социална изолация икономиката ни да не претърпи пълен крах и много богатите да станат бедни, а бедните да станат още по-бедни. Сега ни се налага да мислим не само за това, че трябва да си мием ръцете по 20 пъти на ден и да се пазим от кихащите и кашлящите, а да се опитаме като свърши тази истерия да възстановим държавата на бързи обороти, за да няма много засегнати от тази “хибернация”, в който се оказахме, заради коронавируса.