Categories
Society

Зона по време на карантина

През първите няколко дни, след обявяването на извънредно положение, ми се стори напълно адекватна реакцията на кмета на София, Йорданка Фандъкова – да преустанови дейността на синя и зелена зона в Столицата. Защо ли? Защото хората, които живеят в квартали, които обхващат платено паркиране, няма да могат да си оставят колите.

Има случаи, в които няма вариант да бъде изваден винетен стикер и апелите на щаба – всички да си останем по домовете, води до проблем с паркирането на семейната кола. Затова реакцията й в този момент бе добро решение.

Но на българина, когато му подадеш пръст, той ти отхапва ръката. Изведнъж колите в Центъра на София станаха безумно много. И то, това не бяха познати нам автомобили, а такива които се появяват за известен период от време и след няколко часа изчезват.

Затова, месец след обявяването на извънредно положение в България, премахването на синя и зелена зона въобще не изглежда добра идея за живущите в квартали, които попадат под “ножа” на платеното паркиране. Тъй като редовните платци, които имат изваден винетен стикер за една година не могат да намерят места за своите лични автомобили. Съответно те са принудени да обикалят около един час, за да оставят колата си и да се приберат в дома си по препоръка на Генерал Мутафчийски.

Синята и зелена зона трябва да бъдат възстановени още днес или съзнанието на българина да бъде променено. Едно от двете е доста по-възможно да се случи. Кое ли е то?!

Categories
Food&Drinks

Агнешко по Великден

Прекалено много станаха рецептите, но това е заради Великден. Следващият месец ще ви държа “гладни”.

От четири години правя агне по рецепта, която компилирах от няколко други такива. Искам да ви я споделя, тъй като се получава. Досега е нямало издънка.

Необходими продукти:

Агне, свежи зелени подправки, 2-3 филии хляб, зехтин, чесън, масло, пресни картофи.

Начин на приготвяна:

Избирате си тавичка, в която да поберете агнешкото месо. Аз предпочитам да не е прекалено голяма, за да може компонентите да се сгушат, докато се пекат. Слагате голямо парче алуминиево фолио и хартия за печене. Взимате агнешкото бутче или плешка, зависи какво месо предпочитате, измивате го добре и го слагате в гнездото, което се е получило от фолиото и хартията.

В блендер или на ръка раздробявате сухия хляб (може да го замените с галета, ако ви мързи), нарязвате на много ситно чесъна и всички пресни подправки, които сте намерили в магазинчетата около вас. Добавяте зехтина и бъркате, докато не се получи хомогенна смес, с която намазвате агнешкото, така че да стане като втора кожа. Слагате масло и завивате яко с хартията за печене и отгоре с фолиото. Пъхате тавичката в предварително загрята фурна и печете час и половина.

След това добавяте картофките и овкусявате с подправки по желание. Аз лично слагам червен пипер, куркума и сол. Отново поставям парчета масло и завивам с юргана от фолио и хартия. Пека още час и накря отмятам покривалото, за да може месото и картофките да хванат златиста коричка. След това консумираме с ракия и зелена салата.

Този текст не се препоръчва за вегетарианци и вегани.

Categories
Society

Как протича #вкъщистоенето

Всички барове, кафета, ресторанти, дискотеки… са затворени. Денят по време на извънредно положение е разделен на две – децата са будни и децата спят.

През първата му част всичко е стандартно и еднообразно – готвиш, переш, занимаваш се с децата, работиш, решаваш задачи по математика, още в 12 часа се успокояваш с “розово хапче”, прокарано през сухото ти гърло със солидна глътка бяло вино. Изведнъж става време за вечерните новини и след това децата по леглата.

Втората част от денонощието, обаче, е доста тягостна. Толкова си изморена, че можеш да заспиш права, но изпитваш гузна съвест, да се изнесеш в спалнята и да захъркаш. Цял ден си имала толкова други ангажименти, че единственият досег до съпруга ти е бил, когато си го избутала, защото си искала да стигнеш възможно най-бързо до каната с кафе, за да си налееш трето такова.

Сядаш на дивана и чакаш въпроса: “Какво искаш да правим”. В главата ти минават толкова много отговори като – нищо, искам да спя, просто ще си ровя в телефона, видах една рокля и искам да си я поръчам, ще блея в стената (това ми е любимо)…, но изцеждаш гузното “Ми, пусни някой сериал”. Любима ми е следващата реплика – “пак ли?!”. Какво да отговориш на това?!

След половин час обсъждане кой точно сериал да бъде гледан тази вечер, се пуска нещо, което през по-голямата част от времето просто върви. В 23 часа вече си умряла на дивана и лазейки стигаш до леглото си.

Скоро открихме сайта belot.bg, ако имате семейна приятелска двойка, с която обичате да цъкате карти до ранни зори – това е страхотно място, където можете да преместите това забавление и да не нарушавате наредбите на Генерала. Това не е реклама, просто бях приятно изненадана от тази възможност да разнообразя вечерите по време на извънредно положение.

Categories
Food&Drinks

Козунакът на професионалиста VS козунакът на баба

Няколко дни преди Великден ще ви представя две рецепти за козунак – едната е на Шеф Токев, доказаният професионалист. Другата е на баба ми – жената, която ме научи да готвя.

Шеф Андре Токев – жури в Master Chef, немски възпитаник и доказано един от най-добрите кулинари в България. Храната, която твори – носи настроение. Помолих го да ми сподели лесна и изпитана рецепта за козунак. Ето я и нея.

Необходими продукти:

1 кг бpашно, 250 мл пpяcно мляко или вода, 250 грама олио или маc, 300 грама заxаp, 1 кубче мая, 2 ванилии, кора от един лимон, 5-6 яйца

Начин на приготвяне:

С половината от млякото и с малко брашно се разбърква маята – оставя се да набъбне. Разбиват се в купа яйцата със захарта и мазнината. Прибавя се маята и се досипва пресятото брашно.

Измесва се меко тесто, оставя се на топло два часа да втаса. След това се премесва, оформя се на плитка и се оставя още един час да втаса в съда, в който ще се пече.

Пече се в загрята фурна на 200 градуса около 40 минути.

Повечето рецепти, с които ние боравим са взети от нашите родители или от интернет. Моите спомени от великденските празници са свързани с боядисани в червено яйца, зелена салата с агнешко месо и онзи топъл козунак, който баба месеше. Ето и нейната рецепта за великденски хляб.

Необходими продукти:

1 килограм брашно, 50 грама ром, кората на един лимон, 6 яйца, 1 чаена чаша прясно мляко, 1 чаена чаша захар, 1/2 чаена чаша олио, мая (колкото кибритена кутия), стафиди

Начин на приготвяне:

В прясното мляко се слага 1 чаена чаша захар и в тази смес се разтваря маята. Към вече пресятото брашно се прибавят яйцата, кората на един лимон, разтворената мая и 50-те грама ром. Замесва се тестото, като постепенно се прибавя олиото към него. Оставя се на топло, за да втаса. След това се замесва отново, оформя се в тавичка, предварително намазана с олио и поръсена с брашно. Тестото се оставя да почине отново.

Пече се в предварително загрята фурна.

Снимка: BTV

 

Categories
Society

А дано, ама надали

Преди по-малко от месец в България обявиха извънредно положение, заради чисто новия коронавирус. Първоначално взетите мерки бяха доста леки, но никой не ги спазваше. Затова седмица по-късно “затегнаха каиша” и се оказахме затворени в домовете си за повече от месец.

Това явно ще е най-малкото “наказание”, което получихме от правителството, тъй като малките бизнеси започнаха да “окапват като зрели круши” един по един, въпреки мерките, които взимат точно тези, които стопираха живота ни.

От една страна – правилно решение. Ще останем живи, здравната ни система ще може да поеме всички заразени и онази крива, за която всички говорят ще нараства по-бавно. Резултатът от това е, че въздухът над градовете се изчисти. Друг е въпросът, че не можем да го усетим, защото си стоим по къщите.

Дали ще се научим да пазим природата, след карантината?! Не, на никой не му пука за нея. Всички ще се качим на колите си и отново цветът над София ще стане от зелен – лилав. Дали ще разберем, че не материалните неща ни правят щастливи – отново отговорът ще бъде отрицателен. Та изводът е, че ще опазим едно консуматорско общество, което ще продължи да разрушава и да мрази всичко.

Лошото е, че много хора ще обеднеят, ще изгубят работата си, децата ще закъсат по основни предмети и дамите ще са с толкова грозни нокти и израснали корени, че ще излизат само през нощта, яхнали метли.

Като изключим тези, които си стоим по апартаментите и щастливците в своите къщи с двор, има един не малък процент от населението, което смята, че е прероденият Батман. Те се разхождат неприкосновени по улиците, смятайки, че са безсмъртни. “А дано, ама надали” се пееше в една песен на Графа.

Categories
Society

Чисто и просто с Митко

Това кратко интервю “тръгна” от един коментар в социалните мрежи…и ето докъде стигна. Митко Павлов за препаратите, миенето на ръце и личната дезинфекция.

Б: Митко, колко често си миеш ръцете?

МП: Аз и преди масовата истерия си миех ръцете повече от нужното. Имам някакъв фетиш в тази насока. Обичам ръцете винаги да са ми чисти. И обувките.

В общи линии с ръцете се справям. С обувките не винаги. Мия около 5-6 пъти дневно, а през останалото време ползвам мокри кърпички. Сега дезинфектант, от който ръцете ми имат вид на бъркащ в негасена вар (Смее се).

Б: Чувстваш ли се чист?

МП: Да, определено. Понякога имам угризения, но гледам да съм на „ти“ със съвестта си и бързо ми минава. А ако не говоря метафорично – също да, чувствам се чист от всякъде. Къпя се редовно – два пъти седмично.

Б: По какъв начин дезинфекцираш дома си?

МП: Преди миехме пода с обикновен препарат за ламинат или паркет, откакто имаме дете го мием с подобен, в който обаче слагаме медицински дезинфектант. Концентрат е. От месец има малко проблеми с доставката, но предполагам, че е временно. Много е добър. С него мият в операционни – поне така пише на опаковката.

Б: Добавяш ли капка иновативност в чистенето?

МП: Не. Опитвам се максимално точно да се придържам към упътването. Преди не се усещах и слагах много препарат, но след като няколко пъти коридора продължаваше да се пеняви и след измиване, разбрах че бъркам в пропорциите. Всеки, който е бил в казарма знае какво е „сапунка“. Е, коридора приличаше на нещо подобно. Вече много внимавам.

Б: Как почистваш котлоните и фурната – кошмарът на всяка домакиня?

МП: Котлоните и фурната почиствам само с Cif, аз съм фен на тази марка и съм им верен. Имат изключително качествени продукти. Това не е продуктово позициониране.

Б: По какъв начин дезинфекцираш себе си?

МП: За себе си се грижа лесно. Съседите имат две котки, отивам при тях, да ме оближат, когато се чувствам мръсен. Действа безотказно. Събличам се чисто гол и оставям, котикте да си свършат работата (Смее се).

Когато се чувствам мръсен и мръсотията не се отмива с вода и сапун, тогава бягам. Бягам от другите, бягам от себе си. И пътувам. Отивам в друг град. Разтоварвам главата си и се чувствам чист и готов за нова мръсотия. Но го правя сам. Почистването не го умея с други.

Фотография: Ивайло Станев/сп. Esquire

Categories
Society

Домоуправителка звъни винаги два пъти

Един от хората, на които не отваряш входната врата е домоуправителката. Нашата е 70-годишна лелка, която никога не излиза през вратата си, ако не се е гримирала и облякла прилично, както тя обича да казва.

Единствената причина да позвъни на входната ти врата би била да поиска пари – я за месечната такса, я за поправка на покрива, я за подмяна на тръба, която за трети път се сменя само през тази година.

Скоро попаднах на един от телевизионните бисери, които се излъчват по национална програма и бе зададен подобен въпрос на участниците в него. “На кой не отваряте входната си врата?” Разбира се, моят отговор не беше топ, но все пак взех и някоя друга точка.

Замислих се – защо ни е да отваряме на домоуправителката, ако не сме получили заплата или нямаме излишък от предния месец. Хората не са това, което бяха едно време. В моето бурно детство най-често се звънеше на вратата от бесни съседки, на които съм счупила прозорец или нещо подобно. След това дойдоха лелките с дуплекса. Съседката от време на време искаше брашно и нищо друго – винаги съм се чудила защо точно този продукт забравя да си закупи от бакалията в блока.

През 2020 година нямаме дуплекси, децата играят по домовете си и не чупят прозорци с топка, както и керамични саксии с мушката. Всеки се презапасява с необходимото, защото е много срамно да поискаш. Звънят единствено, за да искат пари или да ти отчетат ту парното, ту водата, ту нещо друго.

Лично аз с удоволствие бих дала брашно, захар или олио, особено по време на карантина. Вчера почерпихме съседите с коктейл, забъркан в термос. Час по-късно върнаха жеста с бутилка уиски – ето на такива съседи обичам да отварям вратата.