Categories
Maternity

Аз съм ужасна майка

Преди два дни моя приятелка/позната сподели в социалните медии, че се опитва да откаже детето си от биберона и очаква майки с опит да й дадат съвет. Сърбяха ме пръстите да й напиша, че и двете ми деца сами се отказаха от залъгалките.

Единият ми син го направи още на осем месеца, а другият откара с биберон до две години и половина.

Ужас. В този момент се замислих, че перфектните майки щяха да ме сдъвчат и изплюят. Та аз съм толкова “не майка”, че няма накъде.

Родих и двете си деца със секцио, защото мразя изненадите. Не можех да си представя да ми изтекат водите – без да съм си оправила багажа за болницата.

След това кърмих събирателно и двете си деца около три седмици. Това е най-отвратителното нещо, което може да се случи на една жена.

Децата ми никога не са спали при мен и съпруга ми. Дори, когато са били болни някой от нас е отивал при тях. От първия ден у дома са били позиционирани в отделна стая с монтиран бебефон.

Не обичам да говоря на децата с умалителни думички като – акинце, пупа, биба… това е глупаво, та на мен ми викат Биба?!

В повечето случаи се представям като Баба Яга и им говоря като на големи хора. Майките в градинките ме гледат все едно съм полезно изкопаемо.

Рядко посещаваме паркове, детски площадки и клубове. Обикаляме красивите улички в центъра на София.

Не храня децата си с био храни, а ги тъпча с това, което им се яде – паста, сандвичи, шоколад, кюфтета, кроасани. Обичам да готвя, правя го почти всеки ден, но имам един натрапчив спомен, който ще ме преследва винаги. В детската градина постоянно ме караха да ям неща, които не обичам, яденетата ми се сливаха, защото лелката не ми позволяваше да стана от масата, докато не си изям и последната хапка. От тогава съм на мнение, че децата не трябва да се насилват да ядат супа със мазна застройка.

В момента съм оставила малкия ми син да гледа Пес Патрул по пижама в леглото. Когато иска ще стане, а пък аз очаквам истинските майки да ме изгорят на кладата.

Categories
Maternity

Един ден на работещата майка

7:00 часа – Денят започва със смазващия душата звук на алармата. Бързо кафе, от пакетче, защото за друго няма време.

7:10 часа – Големият (10-годишен, злояд и прекалено претенциозен) става за училище първа смяна. И досега я ненавиждам, въпреки че са минали близо 20 години от последното ми излизане от нас по тъмно с раница на гърба.

7:15 часа – Филия с течен шоколад, само това мога да го накарам да сложи в устата си сутрин рано.

7:25 часа – Лек спор, който се превръща в задълбочен, защо не може на -10 градуса да отиде облечен с футболен екип на училище. След първото за деня повишаване на глас и отваряне широко на прозореца в неговата стая, склонява да си обуе дълъг панталон.

7:30 часа – Зъби, ръце… „Защо трябва да си мия и лицето, когато изляза, то ще се нацапа веднага.” Подминавам репликата и вадя яке, шапка и ръкавици.

7:35 часа – Излиза през вратата – сърдит, с огромна раница, тъй като е натъпкал в нея бутонки, екип и калци.

7:40 часа – Бързо си допивам кафето.

7:50 часа – Будя малкия (4-годишен, все още не може да върже цяло изречение, но за сметка на това винаги иска нещо).

8:00 часа – Обличане, зъби, яке и тръгваме към детската. В този момент осъзнавам, че съм излязла по джапанки. Продължавам напред, кой пък толкова ще ме види?! Пред мен Радина Кърджилова, съседка, приятелка и децата ни са в една детска градина. Поздравявам бързо с надеждата да не забележи в какъв вид съм излезнала.

8:10 часа – У дома. Правя си второ кафе. Отварям лаптопа и отпивам от кафето, най-накрая малко спокойствие. Отговарям на няколко работни мейла, проверявам новините по света и у нас и влизам в няколко сайта, за да проверя онези маратонки, които иска големият, дали са ги намалили – не са. Разбира се, за да не остана капо, поръчвам един колан за отслабване, с тайната надежда, че като пристигне, най-накрая ще се кача на онзи велоаргометър, който взех от черния петък миналата година.

12:15 часа – Поглеждам с недоволство часовника и си обличам якето, отново излизам по джапанки, и без това целият квартал вече ме е видял. Трябва да взема малкия от детската, защото не спи следобед и учителките ме помолиха да си го прибирам, след като си изяде застроената супа.

13.00 часа – След кратка разходка се връщам вкъщи с крещящо дете, което иска безброй шоколадови яйца, а другото отново е кисело, защото госпожата му е дала не една, а две страници домашно по Четене.

13:30 до 18:00 часа – Това е времето на пластилина, домашните, бързите телефонни разговори по работа и Пес Патрул до амнезия.

18:00 часа – Приготвям вечерята, както каза мъжът ми: „Едно време повече се стараеше, поне слагаше розмарин”.

19:30 часа – Обичайните ритуали преди лягане – къпане, миене на зъби, приказка, и само още една…

20:00 часа – Пускаме „Новият Папа“ (страхотен сериал) – време за мен и съпруга ми или само за мен, ако играе Ливърпул. Хвърлям по един поглед на телевизора, докато приключвам поредната презентация, която е трябвало да изпратя миналата седмица. Как все още не са ме уволнили – само аз си знам.

21:00 часа – Така и така съм на компютъра, влизам в няколко сайта с дрехи – просто, за да прегледам дали няма нещо интересно. Затварят ми се очите и влачейки се премествам в спалнята.