Categories
Society

Дистанционно или присъствено

Защо затвориха по къщите учениците, които имат самосъзнание да спазват мерките, а малките ги оставиха да разнясат заразата? На този въпрос има само един отговор и той е, че по-малките ученици не могат да се гледат сами и затворят ли ги, ще трябва да има родител на разположение, който да се грижи за тях през цялото време.

Никой не се замисли, че “големите” в момента не са си по къщите, а по магазините, кината, “чукват” си срещички в НДК, седят и пият бира по парковете. Те не спазват тази дистанция, заради която се наложи спирането им от учебни занятия. А онези по-малките, които забравят маските си, изпускат ги по земята и постоянно имат течащ сопол ги оставиха в класните стаи, за да няма протестиращи и недоволни родители.

Най-странното е, че в България мерките се създават спрямо настроението на народа. Ще има финал за Купата на България, Красен Кралев пуска публика. До седми клас учениците трябва да ги гледа някой, тогава ще ходят на училище. На спортуващите в парка не им се носят маски, значи няма да носят. Ресторантьорите се бунтуват, че искат да ограничат заведенията, тогава ще работят… Това е като писмо до Дядо Коледа, но в случая до Бойко Борисов.

“Мили Бойко,

Моля те, не затваряй заведенията, не затваряй и училищата, не искам да нося маска, а искам да се тъпча с още 500 човека в Мола…

Тази година бях много послушен, стоях си месец и половина вкъщи.”

Categories
Society

Тулуп ли съм или не съм

След изненадващото и неприятно (за някои) изчезване на Генерала, днес той се появи на малкия екран в двойка с премиера на България Бойко Борисов. Какво стана ясно от тази среща:

  1. Тези, които стават след 12 часа и “хранят” НОЩ, са тулупи.
  2. Генералът и Бойко са приятели от дълго време.
  3. Генералът е единственият лекар, който е правил неназовани прегледи на премиера ни.
  4. Бойко Борисов е помогнал на Генерала да заеме длъжността, която упражнява в момента.
  5. Генералът не е мъртъв.
  6. Генералът и Бойко не са скарани.
  7. Бойко има само едно сакенце.

По първа точка съм донякъде съгласна с премиера. Кой им дава право, седейки на диванчето в хола, да бълват “хейт” по отношение на хора, които се опитват да спасят живота им?! Ако ти си следващият и попаднеш във ВМА, ще “лижеш” задните части на Генерала? Ще го правиш, щото ти е мил животът. Тогава си затвори голямата уста и спазвай дистанция.

Това обяснява много неща. Например – защо Генералът е председател на НОЩ. Най-интересна е частта за прегледите. Какви ли са те? Защо не бяха назовани? Завършил е обща хирургия, което стеснява възможностите. Този въпрос остава отворен, докато тулупите не вбесят Бойко и не се свика извънреден брифинг по този въпрос.

Ако Бойко е помогнал на Генерала да заеме длъжността, която упражнява в момента, това не е ли конфликт на интереси? Простете на тулупския ми мозък, но когато премиерът на България уреди свой близък приятел на важна длъжност, как му се вика на това?!

Генералът не е мъртъв. Това беше най-тъпата новина в “жълт” сайт, на която попаднах в събота. Как може да има подобни медии в нашата държава? Не би трябвало тези новини да създават неудобство у управляващите, а по-скоро мигновено да бъдат сривани из основи.

Ох, олекна ми. Много се бях притеснила по отношение на това предположение. Нали видяхте какво стана, когато професор Костов се скара с Бойко, какво се случи? Затова по-често трябва да виждаме Генерала и Бойко, хванати за ръка.

Много ми стана мил премиерът ни. Дайте да му купим едно сакенце, за да не трябва да носи едно и също всеки ден и постоянно да го пръска. То ще се скъса и после пак ще облече онова кожено яке, от което вече ми се повръща. Ако сте наясно с размера, моля да съберем пари и да го изпратим. Безконтактно, разбира се. Пък той да си го напръска после.

Categories
Society

Зона по време на карантина

През първите няколко дни, след обявяването на извънредно положение, ми се стори напълно адекватна реакцията на кмета на София, Йорданка Фандъкова – да преустанови дейността на синя и зелена зона в Столицата. Защо ли? Защото хората, които живеят в квартали, които обхващат платено паркиране, няма да могат да си оставят колите.

Има случаи, в които няма вариант да бъде изваден винетен стикер и апелите на щаба – всички да си останем по домовете, води до проблем с паркирането на семейната кола. Затова реакцията й в този момент бе добро решение.

Но на българина, когато му подадеш пръст, той ти отхапва ръката. Изведнъж колите в Центъра на София станаха безумно много. И то, това не бяха познати нам автомобили, а такива които се появяват за известен период от време и след няколко часа изчезват.

Затова, месец след обявяването на извънредно положение в България, премахването на синя и зелена зона въобще не изглежда добра идея за живущите в квартали, които попадат под “ножа” на платеното паркиране. Тъй като редовните платци, които имат изваден винетен стикер за една година не могат да намерят места за своите лични автомобили. Съответно те са принудени да обикалят около един час, за да оставят колата си и да се приберат в дома си по препоръка на Генерал Мутафчийски.

Синята и зелена зона трябва да бъдат възстановени още днес или съзнанието на българина да бъде променено. Едно от двете е доста по-възможно да се случи. Кое ли е то?!

Categories
Society

Как протича #вкъщистоенето

Всички барове, кафета, ресторанти, дискотеки… са затворени. Денят по време на извънредно положение е разделен на две – децата са будни и децата спят.

През първата му част всичко е стандартно и еднообразно – готвиш, переш, занимаваш се с децата, работиш, решаваш задачи по математика, още в 12 часа се успокояваш с “розово хапче”, прокарано през сухото ти гърло със солидна глътка бяло вино. Изведнъж става време за вечерните новини и след това децата по леглата.

Втората част от денонощието, обаче, е доста тягостна. Толкова си изморена, че можеш да заспиш права, но изпитваш гузна съвест, да се изнесеш в спалнята и да захъркаш. Цял ден си имала толкова други ангажименти, че единственият досег до съпруга ти е бил, когато си го избутала, защото си искала да стигнеш възможно най-бързо до каната с кафе, за да си налееш трето такова.

Сядаш на дивана и чакаш въпроса: “Какво искаш да правим”. В главата ти минават толкова много отговори като – нищо, искам да спя, просто ще си ровя в телефона, видах една рокля и искам да си я поръчам, ще блея в стената (това ми е любимо)…, но изцеждаш гузното “Ми, пусни някой сериал”. Любима ми е следващата реплика – “пак ли?!”. Какво да отговориш на това?!

След половин час обсъждане кой точно сериал да бъде гледан тази вечер, се пуска нещо, което през по-голямата част от времето просто върви. В 23 часа вече си умряла на дивана и лазейки стигаш до леглото си.

Скоро открихме сайта belot.bg, ако имате семейна приятелска двойка, с която обичате да цъкате карти до ранни зори – това е страхотно място, където можете да преместите това забавление и да не нарушавате наредбите на Генерала. Това не е реклама, просто бях приятно изненадана от тази възможност да разнообразя вечерите по време на извънредно положение.

Categories
Society

А дано, ама надали

Преди по-малко от месец в България обявиха извънредно положение, заради чисто новия коронавирус. Първоначално взетите мерки бяха доста леки, но никой не ги спазваше. Затова седмица по-късно “затегнаха каиша” и се оказахме затворени в домовете си за повече от месец.

Това явно ще е най-малкото “наказание”, което получихме от правителството, тъй като малките бизнеси започнаха да “окапват като зрели круши” един по един, въпреки мерките, които взимат точно тези, които стопираха живота ни.

От една страна – правилно решение. Ще останем живи, здравната ни система ще може да поеме всички заразени и онази крива, за която всички говорят ще нараства по-бавно. Резултатът от това е, че въздухът над градовете се изчисти. Друг е въпросът, че не можем да го усетим, защото си стоим по къщите.

Дали ще се научим да пазим природата, след карантината?! Не, на никой не му пука за нея. Всички ще се качим на колите си и отново цветът над София ще стане от зелен – лилав. Дали ще разберем, че не материалните неща ни правят щастливи – отново отговорът ще бъде отрицателен. Та изводът е, че ще опазим едно консуматорско общество, което ще продължи да разрушава и да мрази всичко.

Лошото е, че много хора ще обеднеят, ще изгубят работата си, децата ще закъсат по основни предмети и дамите ще са с толкова грозни нокти и израснали корени, че ще излизат само през нощта, яхнали метли.

Като изключим тези, които си стоим по апартаментите и щастливците в своите къщи с двор, има един не малък процент от населението, което смята, че е прероденият Батман. Те се разхождат неприкосновени по улиците, смятайки, че са безсмъртни. “А дано, ама надали” се пееше в една песен на Графа.

Categories
Society

Чисто и просто с Митко

Това кратко интервю “тръгна” от един коментар в социалните мрежи…и ето докъде стигна. Митко Павлов за препаратите, миенето на ръце и личната дезинфекция.

Б: Митко, колко често си миеш ръцете?

МП: Аз и преди масовата истерия си миех ръцете повече от нужното. Имам някакъв фетиш в тази насока. Обичам ръцете винаги да са ми чисти. И обувките.

В общи линии с ръцете се справям. С обувките не винаги. Мия около 5-6 пъти дневно, а през останалото време ползвам мокри кърпички. Сега дезинфектант, от който ръцете ми имат вид на бъркащ в негасена вар (Смее се).

Б: Чувстваш ли се чист?

МП: Да, определено. Понякога имам угризения, но гледам да съм на „ти“ със съвестта си и бързо ми минава. А ако не говоря метафорично – също да, чувствам се чист от всякъде. Къпя се редовно – два пъти седмично.

Б: По какъв начин дезинфекцираш дома си?

МП: Преди миехме пода с обикновен препарат за ламинат или паркет, откакто имаме дете го мием с подобен, в който обаче слагаме медицински дезинфектант. Концентрат е. От месец има малко проблеми с доставката, но предполагам, че е временно. Много е добър. С него мият в операционни – поне така пише на опаковката.

Б: Добавяш ли капка иновативност в чистенето?

МП: Не. Опитвам се максимално точно да се придържам към упътването. Преди не се усещах и слагах много препарат, но след като няколко пъти коридора продължаваше да се пеняви и след измиване, разбрах че бъркам в пропорциите. Всеки, който е бил в казарма знае какво е „сапунка“. Е, коридора приличаше на нещо подобно. Вече много внимавам.

Б: Как почистваш котлоните и фурната – кошмарът на всяка домакиня?

МП: Котлоните и фурната почиствам само с Cif, аз съм фен на тази марка и съм им верен. Имат изключително качествени продукти. Това не е продуктово позициониране.

Б: По какъв начин дезинфекцираш себе си?

МП: За себе си се грижа лесно. Съседите имат две котки, отивам при тях, да ме оближат, когато се чувствам мръсен. Действа безотказно. Събличам се чисто гол и оставям, котикте да си свършат работата (Смее се).

Когато се чувствам мръсен и мръсотията не се отмива с вода и сапун, тогава бягам. Бягам от другите, бягам от себе си. И пътувам. Отивам в друг град. Разтоварвам главата си и се чувствам чист и готов за нова мръсотия. Но го правя сам. Почистването не го умея с други.

Фотография: Ивайло Станев/сп. Esquire

Categories
Society

Домоуправителка звъни винаги два пъти

Един от хората, на които не отваряш входната врата е домоуправителката. Нашата е 70-годишна лелка, която никога не излиза през вратата си, ако не се е гримирала и облякла прилично, както тя обича да казва.

Единствената причина да позвъни на входната ти врата би била да поиска пари – я за месечната такса, я за поправка на покрива, я за подмяна на тръба, която за трети път се сменя само през тази година.

Скоро попаднах на един от телевизионните бисери, които се излъчват по национална програма и бе зададен подобен въпрос на участниците в него. “На кой не отваряте входната си врата?” Разбира се, моят отговор не беше топ, но все пак взех и някоя друга точка.

Замислих се – защо ни е да отваряме на домоуправителката, ако не сме получили заплата или нямаме излишък от предния месец. Хората не са това, което бяха едно време. В моето бурно детство най-често се звънеше на вратата от бесни съседки, на които съм счупила прозорец или нещо подобно. След това дойдоха лелките с дуплекса. Съседката от време на време искаше брашно и нищо друго – винаги съм се чудила защо точно този продукт забравя да си закупи от бакалията в блока.

През 2020 година нямаме дуплекси, децата играят по домовете си и не чупят прозорци с топка, както и керамични саксии с мушката. Всеки се презапасява с необходимото, защото е много срамно да поискаш. Звънят единствено, за да искат пари или да ти отчетат ту парното, ту водата, ту нещо друго.

Лично аз с удоволствие бих дала брашно, захар или олио, особено по време на карантина. Вчера почерпихме съседите с коктейл, забъркан в термос. Час по-късно върнаха жеста с бутилка уиски – ето на такива съседи обичам да отварям вратата.

 

Categories
Society

Дните след Апокалипсиса

Вчера се замислих за дните след карантината. Никой не знае кога ще дойдат те, но винаги има смисъл да се надяваме и да мечтаем за тях. Те са като лятната ваканция, която винаги идваше ужасно бавно, като морето без деца, като първите Louboutine.

Със сигурност ще ми трябват поне два дни, в които да се отдам на разкрасителни процедури – като фризьор, маникюр, козметик и т.н. Все пак ще трябва да се превърна за втори път от маймуна в човек.

От дългия престой у дома, ще ми трябват (поне на мен) упражнения по общуване с възрастни хора, а не само с деца. Нямам нищо против тях, просто езикът малко се различава.

Ще отида няколко пъти на солариум, защото индианското ми име вкъщи е Бледоликата. Знам, че е вредно за кожата, но вярвайте ми – наложително е.

Още в първия момент ще си облека рокля и ще си обуя обувки на висок ток. Ще се разхождам по улиците на града и ще наблюдавам отворени магазини и пълни витрини – няма да си купувам нищо, защото няма да имам пари, но ще мога да виждам.

Ще си купя бутилка вино и с приятели ще я изпием в парка. На открито – без куче и не на метър разстояние.

Засега обаче оставам вкъщи, облечена в пухкав анцуг, с израстнал гел лак, кофти боядисана коса и “цъфтящи” краища, бяла като платно кожа, но с чаша вино в ръка.

 

Categories
Society

Колко е хубаво да имаш тераса или двор

По време на извънредното положение, в което ни е забранено хаотичното излизане от къщите и посещението на паркове и градинки заедно със семействата ни, би било страхотно да притежаваш балкон (поне 5 кв. м.) или дори двор, в който да изпиеш едно кафе.

Децата са затворени между четири страни без никакъв чист въздух, освен  пет минутното проветряване с широко отворени прозорци. Две седмици без излизане и чист въздух, енергията, която се е натрупала в нас ще избие някъде, но никой все още не знае накъде.

За първи път се замислих и завидях искренно на хората, които живеят в къща и могат да пренесат офиса си в двора, докато децата играят на открито. По-лошият вариант е голяма тераса, на която дори Генерал Мутафчийски не може да ми забрани да излезна, дори да нямам куче.

До такава степен се разви нуждата от отворено пространство в нас, че последните дни събирам чист сняг в найлонови торбички и го стоварвам по первазите на прозорците, за да могат децата да правят мини снежни човеци и да се забавляват на полуоткрито.

Нямам идея кога ще приключи това положение, било то и извънредно, но ще намеря начин да излизаме от “затвора ни”, наречен още наш дом, поне за 30 минути на ден.

 

Categories
Society

ЗА или ПРОТИВ карантината

С идването на месец март, в България усилено се заговори за вируса COVID-19. Два-три дни по-късно на дневен ред се появи и думата карантина, но тя беше насочена към българи, които се завръщат от Китай, Италия и Иран. На 8 март едни хора с пагони, излезнаха по телевизията и казаха, че всички сме под карантина, а не само онези от горното изречение. Седмица по-късно г-н Гешев затвори Банско, след това и София и стана доста напрегнато. Заговори се за крах на икономиката, за бедност и за фалити. Какво всъщност се случва по време на тази карантина?!

Имаме забрана да излизаме от домовете си, освен ако не отиваме да пазаруваме хранителни продукти, да купим лекарства или извършим важна дейност – като например да си платим сметките за вода, ток и парно. Те казват, че трябва да го направим, за да запазим близките ни. Появи се въпроса – Защо тогава само възрастните не са под карантина, защо власт имащите затвориха цялата държава?

Затварят я, защото ние сме недисциплинирани. Времето се затопля, хората излизат по парковете, събират се в градинките, карат колела, ролери и т.н. Ден първи – бул. Витоша е пълен с хора, парк Витоша също, улиците в центъра на града са препълнени с млади хора, деца и възрастни. На пръв поглед изглежда, че карантина няма, а всъщност….тя просто не се спазва. Хората приемат наложеното извънредно положение като платен отпуск. Лошото на този отпуск е, че много фирми, търговци, магазинчета ще фалират и след принудителната почивка може да няма къде да работим. Но пък ще сме здрави.

В този момент въпросът се изроди от “за или против карантината”, към онази изконна реплика на Хамлет “да бъдеш или да не бъдеш”. Здрав, но без работа, без пари, без възможност да нахраниш семейството си. Единственото, което ни остава е след тази социална изолация икономиката ни да не претърпи пълен крах и много богатите да станат бедни, а бедните да станат още по-бедни. Сега ни се налага да мислим не само за това, че трябва да си мием ръцете по 20 пъти на ден и да се пазим от кихащите и кашлящите, а да се опитаме като свърши тази истерия да възстановим държавата на бързи обороти, за да няма много засегнати от тази “хибернация”, в който се оказахме, заради коронавируса.