Categories
Society

Дните след Апокалипсиса

Вчера се замислих за дните след карантината. Никой не знае кога ще дойдат те, но винаги има смисъл да се надяваме и да мечтаем за тях. Те са като лятната ваканция, която винаги идваше ужасно бавно, като морето без деца, като първите Louboutine.

Със сигурност ще ми трябват поне два дни, в които да се отдам на разкрасителни процедури – като фризьор, маникюр, козметик и т.н. Все пак ще трябва да се превърна за втори път от маймуна в човек.

От дългия престой у дома, ще ми трябват (поне на мен) упражнения по общуване с възрастни хора, а не само с деца. Нямам нищо против тях, просто езикът малко се различава.

Ще отида няколко пъти на солариум, защото индианското ми име вкъщи е Бледоликата. Знам, че е вредно за кожата, но вярвайте ми – наложително е.

Още в първия момент ще си облека рокля и ще си обуя обувки на висок ток. Ще се разхождам по улиците на града и ще наблюдавам отворени магазини и пълни витрини – няма да си купувам нищо, защото няма да имам пари, но ще мога да виждам.

Ще си купя бутилка вино и с приятели ще я изпием в парка. На открито – без куче и не на метър разстояние.

Засега обаче оставам вкъщи, облечена в пухкав анцуг, с израстнал гел лак, кофти боядисана коса и “цъфтящи” краища, бяла като платно кожа, но с чаша вино в ръка.

 

Categories
Fashion

Second hand дрехите – тренд или боклук

През разстояние от няколко години  се появяват  малки, дизайнерски магазинчета за втора ръка дрехи. Нови, кокетни бутичета, в които можеш да намериш добра селекция от дрехи second hand.

Това е направено за хората, които не обичат да ровят в купчини с намачкани и смърдящи на дезинфектант парцали. Тези дрехи са изгладени, ароматизирани и със сигурност нямат дефект, на който можеш да се натъкнеш, чак след като си закупил даден артикул. Разбира се те са по-скъпи от тези на килограм, но можеш да разчиташ, че стават за носене – нямат петно от кетчуп и червено вино или скъсан подгъв, например.

Аз съм от хората, които предпочитат да се гмурнат в купчините със стари парцали, за да открие скъпоценния камък. Случвало ми се е да купувам страшни глупости, които никога след това не съм обличала. Успокоявало ме е това, че струват един или максимум два лева. От друга страна ако събера „находките” ми, може би, са на стойността на една чанта Chanel.

Моето е мания, другото е мода, както и необходимост. Все още обаче не мога да разбера кога се прекрачва тънката граница между това да намерим нещо модно в старите дрехи на баба и фанатизираното ровене, докато не изскочи нещо.

Така и не усетих кога се случи това с мен. В момента не мога да излезна от second hand магазин, ако не съм открила поне нещичко, нещо малко, но наистина готино…ако не успея денят ми се превръща в пълен провал. Започвам да обикалям следващ и по-следващ, докато накрая не купя нещо, което дори не е толкова готино.

Затова в момента съм на вълна точно тези малки красиви магазинчета със селектирани дрехи или сайтове за втора ръка дрехи, поради няколко причини. Първо, нещата, които ще намеря там са качествени и проверени. Второ, няма да грабя като невидяла, защото са по-скъпи от тези на килограм и трето, няма да си купя нещо просто, за да не съм „пас”.

Някои ще кажат – нали имаме вече Zara и H&M в България, където можеш да намериш всичко, особено по време на намеления – цените се доближават до тези на втора ръка дрехите. Веднага мога да ги контрирам. В магазините на големите марки я няма тръпката в търсенето и след това задоволството от откриването на нещо ценно – например риза на  Dolceand Gabbana за два лева. Единствено трябва да притежаваш онзи самоконтрол, който отдавна лично аз съм изгубила някъде по пътя. Затова от едно известно време съм си забранила да влизам в големите вериги за дрехи втора употреба – обикалям малките бутичета в центъра на града и се любувам на селекциите им. Разбира се, тайно от себе си, понякога нарушавам тази забрана. Преди две седмици “забех” страхотен плетен гащиризон с бродирани шарени цветя за 6 лева.

Винаги има смисъл.