Categories
Society

Дните след Апокалипсиса

Вчера се замислих за дните след карантината. Никой не знае кога ще дойдат те, но винаги има смисъл да се надяваме и да мечтаем за тях. Те са като лятната ваканция, която винаги идваше ужасно бавно, като морето без деца, като първите Louboutine.

Със сигурност ще ми трябват поне два дни, в които да се отдам на разкрасителни процедури – като фризьор, маникюр, козметик и т.н. Все пак ще трябва да се превърна за втори път от маймуна в човек.

От дългия престой у дома, ще ми трябват (поне на мен) упражнения по общуване с възрастни хора, а не само с деца. Нямам нищо против тях, просто езикът малко се различава.

Ще отида няколко пъти на солариум, защото индианското ми име вкъщи е Бледоликата. Знам, че е вредно за кожата, но вярвайте ми – наложително е.

Още в първия момент ще си облека рокля и ще си обуя обувки на висок ток. Ще се разхождам по улиците на града и ще наблюдавам отворени магазини и пълни витрини – няма да си купувам нищо, защото няма да имам пари, но ще мога да виждам.

Ще си купя бутилка вино и с приятели ще я изпием в парка. На открито – без куче и не на метър разстояние.

Засега обаче оставам вкъщи, облечена в пухкав анцуг, с израстнал гел лак, кофти боядисана коса и “цъфтящи” краища, бяла като платно кожа, но с чаша вино в ръка.

 

Categories
Society

Колко е хубаво да имаш тераса или двор

По време на извънредното положение, в което ни е забранено хаотичното излизане от къщите и посещението на паркове и градинки заедно със семействата ни, би било страхотно да притежаваш балкон (поне 5 кв. м.) или дори двор, в който да изпиеш едно кафе.

Децата са затворени между четири страни без никакъв чист въздух, освен  пет минутното проветряване с широко отворени прозорци. Две седмици без излизане и чист въздух, енергията, която се е натрупала в нас ще избие някъде, но никой все още не знае накъде.

За първи път се замислих и завидях искренно на хората, които живеят в къща и могат да пренесат офиса си в двора, докато децата играят на открито. По-лошият вариант е голяма тераса, на която дори Генерал Мутафчийски не може да ми забрани да излезна, дори да нямам куче.

До такава степен се разви нуждата от отворено пространство в нас, че последните дни събирам чист сняг в найлонови торбички и го стоварвам по первазите на прозорците, за да могат децата да правят мини снежни човеци и да се забавляват на полуоткрито.

Нямам идея кога ще приключи това положение, било то и извънредно, но ще намеря начин да излизаме от “затвора ни”, наречен още наш дом, поне за 30 минути на ден.

 

Categories
Society

ЗА или ПРОТИВ карантината

С идването на месец март, в България усилено се заговори за вируса COVID-19. Два-три дни по-късно на дневен ред се появи и думата карантина, но тя беше насочена към българи, които се завръщат от Китай, Италия и Иран. На 8 март едни хора с пагони, излезнаха по телевизията и казаха, че всички сме под карантина, а не само онези от горното изречение. Седмица по-късно г-н Гешев затвори Банско, след това и София и стана доста напрегнато. Заговори се за крах на икономиката, за бедност и за фалити. Какво всъщност се случва по време на тази карантина?!

Имаме забрана да излизаме от домовете си, освен ако не отиваме да пазаруваме хранителни продукти, да купим лекарства или извършим важна дейност – като например да си платим сметките за вода, ток и парно. Те казват, че трябва да го направим, за да запазим близките ни. Появи се въпроса – Защо тогава само възрастните не са под карантина, защо власт имащите затвориха цялата държава?

Затварят я, защото ние сме недисциплинирани. Времето се затопля, хората излизат по парковете, събират се в градинките, карат колела, ролери и т.н. Ден първи – бул. Витоша е пълен с хора, парк Витоша също, улиците в центъра на града са препълнени с млади хора, деца и възрастни. На пръв поглед изглежда, че карантина няма, а всъщност….тя просто не се спазва. Хората приемат наложеното извънредно положение като платен отпуск. Лошото на този отпуск е, че много фирми, търговци, магазинчета ще фалират и след принудителната почивка може да няма къде да работим. Но пък ще сме здрави.

В този момент въпросът се изроди от “за или против карантината”, към онази изконна реплика на Хамлет “да бъдеш или да не бъдеш”. Здрав, но без работа, без пари, без възможност да нахраниш семейството си. Единственото, което ни остава е след тази социална изолация икономиката ни да не претърпи пълен крах и много богатите да станат бедни, а бедните да станат още по-бедни. Сега ни се налага да мислим не само за това, че трябва да си мием ръцете по 20 пъти на ден и да се пазим от кихащите и кашлящите, а да се опитаме като свърши тази истерия да възстановим държавата на бързи обороти, за да няма много засегнати от тази “хибернация”, в който се оказахме, заради коронавируса.