Categories
Society

Домоуправителка звъни винаги два пъти

Един от хората, на които не отваряш входната врата е домоуправителката. Нашата е 70-годишна лелка, която никога не излиза през вратата си, ако не се е гримирала и облякла прилично, както тя обича да казва.

Единствената причина да позвъни на входната ти врата би била да поиска пари – я за месечната такса, я за поправка на покрива, я за подмяна на тръба, която за трети път се сменя само през тази година.

Скоро попаднах на един от телевизионните бисери, които се излъчват по национална програма и бе зададен подобен въпрос на участниците в него. “На кой не отваряте входната си врата?” Разбира се, моят отговор не беше топ, но все пак взех и някоя друга точка.

Замислих се – защо ни е да отваряме на домоуправителката, ако не сме получили заплата или нямаме излишък от предния месец. Хората не са това, което бяха едно време. В моето бурно детство най-често се звънеше на вратата от бесни съседки, на които съм счупила прозорец или нещо подобно. След това дойдоха лелките с дуплекса. Съседката от време на време искаше брашно и нищо друго – винаги съм се чудила защо точно този продукт забравя да си закупи от бакалията в блока.

През 2020 година нямаме дуплекси, децата играят по домовете си и не чупят прозорци с топка, както и керамични саксии с мушката. Всеки се презапасява с необходимото, защото е много срамно да поискаш. Звънят единствено, за да искат пари или да ти отчетат ту парното, ту водата, ту нещо друго.

Лично аз с удоволствие бих дала брашно, захар или олио, особено по време на карантина. Вчера почерпихме съседите с коктейл, забъркан в термос. Час по-късно върнаха жеста с бутилка уиски – ето на такива съседи обичам да отварям вратата.